5 jul 2018, 9:52

Специалните

  Poesía » Otra
943 2 5

Гледаш наоколо всичко жужи.
От хора различни земята гъмжи.
Някои весели, други са зли.
Всеки в живота нещо крои.

Някой до теб е. Утре го няма.
Идва за нещо-друго ти дава.
Винаги някой за нещо помага -
дали е за слава,
дали за забрава.

Някой за нещо за теб е създаден.
В живота ти идва да бъде раздаден.
Виждаш в света ни толкова шарен
всеки със нещо си е специален.

Е.И.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • а има и с двете накуп
  • През моята призма, не звучиш заядливо, Мария. По-скоро ми прозвуча като вик "хора, усещайте, събудете се, виждайте отвъд видимото, не бъдете повърхностни...". Коментарът ти ме зарадва, а радости не извинявам приемам ги и благодаря! Ще си позволя да ти дам съвет, който повтарям на себе си - превръщай слабостите си в сила
  • Всяка наша сила е и най-голямата ни слабост. Да "чуваш" понякога е предимство, понякога - недостатък. А модалните глаголи са за това, да се използват по усмотрение. Благодаря, че ми посочваш къде ми е мястото. Понякога човек ослепява и някой трябва да му разкрие истината. Прозвуча малко заядливо, но аз съм си такава, извинявай.
  • Мария, не всеки може да чуе звука извън матрицата. С мислене и "трябва" не става тази работа. Усет е. Всеки чете според възможностите си. За някои е повърхностно и глупаво, за други е наслоено и дълбоко. Тъжно, но факт. Коментарът ти е съвсем на място под този стих. Благодаря ти за него! Поздрав за теб!
    Прес, благодаря и на теб
  • Да, взаимосвързани сме, но трябва да се мисли и как звучат стихотворенията не само в общия контекст, но и извън него. Понякога извън матрицата звучат по съвсем друг начин. Това е обща забележка, не се отнася конкретно до стихотворението ти, Елена. Хубаво е, поздравления.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....