popolo (Илиян)
214 129
28 сент. 2010 г., 15:11

Спектакъл 

  Поэзия
511 0 5

Денят ни застига, безумен и блед,
завивките дърпа нагоре.
В човешкия театър от първия ред

раздава на всекиго роля.


До него спокойно и Краят седи,
дори не излиза в антракта.
Усмихнат, ни гледа със влажни очи:
не бърза. И нас ще почака.


Понякога само, от скука обзет,
той става галантен ласкател –
изпраща на сцената хубав букет

със надпис: "От Ваш почитател!".

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • МНОГО хареса и на мен!
  • Харесах!
    -------
    Прочетох, след това и коментарите ииии.... Смешко ми развали настроението от четенето и се върнах да прочета отново :Р :D
  • "До него спокойно и Краят седи,"

    нема такъв момент край да е с главна буква

    а в спектакъла в който участва неволно и без да подозира Края кой там е край

    всичко е безкрайно
    човешката душа и възприятие също (най - вече)
    няма такъв момент (повтарям се) някой от някъде да дойде и да сложи край, както и - начало

    проблема е в главите ни, самограничаването ни
    дробенето на времето на прашинки
    за да ни е по удобно


    хубаво ти е стихото
  • Харесах!
  • БравоПоздрави от мен
Предложения
: ??:??