28 сент. 2010 г., 15:11

Спектакъл

704 0 5

Денят ни застига, безумен и блед,
завивките дърпа нагоре.
В човешкия театър от първия ред

раздава на всекиго роля.


До него спокойно и Краят седи,
дори не излиза в антракта.
Усмихнат, ни гледа със влажни очи:
не бърза. И нас ще почака.


Понякога само, от скука обзет,
той става галантен ласкател –
изпраща на сцената хубав букет

със надпис: "От Ваш почитател!".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНОГО хареса и на мен!
  • Харесах!
    -------
    Прочетох, след това и коментарите ииии.... Смешко ми развали настроението от четенето и се върнах да прочета отново :Р :D
  • "До него спокойно и Краят седи,"

    нема такъв момент край да е с главна буква

    а в спектакъла в който участва неволно и без да подозира Края кой там е край

    всичко е безкрайно
    човешката душа и възприятие също (най - вече)
    няма такъв момент (повтарям се) някой от някъде да дойде и да сложи край, както и - начало

    проблема е в главите ни, самограничаването ни
    дробенето на времето на прашинки
    за да ни е по удобно


    хубаво ти е стихото
  • Харесах!
  • БравоПоздрави от мен

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...