28 сент. 2010 г., 15:11

Спектакъл

707 0 5

Денят ни застига, безумен и блед,
завивките дърпа нагоре.
В човешкия театър от първия ред

раздава на всекиго роля.


До него спокойно и Краят седи,
дори не излиза в антракта.
Усмихнат, ни гледа със влажни очи:
не бърза. И нас ще почака.


Понякога само, от скука обзет,
той става галантен ласкател –
изпраща на сцената хубав букет

със надпис: "От Ваш почитател!".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНОГО хареса и на мен!
  • Харесах!
    -------
    Прочетох, след това и коментарите ииии.... Смешко ми развали настроението от четенето и се върнах да прочета отново :Р :D
  • "До него спокойно и Краят седи,"

    нема такъв момент край да е с главна буква

    а в спектакъла в който участва неволно и без да подозира Края кой там е край

    всичко е безкрайно
    човешката душа и възприятие също (най - вече)
    няма такъв момент (повтарям се) някой от някъде да дойде и да сложи край, както и - начало

    проблема е в главите ни, самограничаването ни
    дробенето на времето на прашинки
    за да ни е по удобно


    хубаво ти е стихото
  • Харесах!
  • БравоПоздрави от мен

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...