Sep 28, 2010, 3:11 PM

Спектакъл

Poetry

703 0 5

Денят ни застига, безумен и блед,
завивките дърпа нагоре.
В човешкия театър от първия ред

раздава на всекиго роля.

До него спокойно и Краят седи,
дори не излиза в антракта.
Усмихнат, ни гледа със влажни очи:
не бърза. И нас ще почака.

Понякога само, от скука обзет,
той става галантен ласкател –
изпраща на сцената хубав букет

със надпис: "От Ваш почитател!".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kapito (Капи Капито)

МНОГО хареса и на мен!

2010-09-28T19:02:53+03:00
Rondissima (Соня Емануилова)

Харесах!
-------
Прочетох, след това и коментарите ииии.... Смешко ми развали настроението от четенето и се върнах да прочета отново :Р :D

2010-09-28T16:44:22+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

"До него спокойно и Краят седи,"

нема такъв момент край да е с главна буква

а в спектакъла в който участва неволно и без да подозира Края кой там е край

всичко е безкрайно
човешката душа и възприятие също (най - вече)
няма такъв момент (повтарям се) някой от някъде да дойде и да сложи край, както и - начало

проблема е в главите ни, самограничаването ни
дробенето на времето на прашинки
за да ни е по удобно

хубаво ти е стихото

2010-09-28T16:02:55+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Харесах!

2010-09-28T15:31:33+03:00
velikataniki (Николина Милева)

БравоПоздрави от мен

2010-09-28T15:27:17+03:00