Спектакъл
Спектакълът свършва
със много цветя.
Фалшиви усмивки,
гримьорна.
В душата е празно,
дървета, листа
и водка звучаща минорно.
Разхвърляни дрехи,
потънали в прах
и жълти клавиши. И черни.
Небето затваря се
ражда се страх,
а ти по средата
вечеряш.
Изпива те времето,
мракът кърви,
превръща се в болест капчука.
Заспиваш пиян,
но сърцето не спи
и лепне проклетата
скука...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
