Спектакълът свършва
със много цветя.
Фалшиви усмивки,
гримьорна.
В душата е празно,
дървета, листа
и водка звучаща минорно.
Разхвърляни дрехи,
потънали в прах
и жълти клавиши. И черни.
Небето затваря се
ражда се страх,
а ти по средата
вечеряш.
Изпива те времето,
мракът кърви,
превръща се в болест капчука.
Заспиваш пиян,
но сърцето не спи
и лепне проклетата
скука...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
