Спектрална анемона II

Дай ми цвета на анемона
Сложи я между жълтите страници
в любимата ми стара книга,  на рафта 
сред всички други мълчаливи такива. 
Ще я позная. 
Влез в онази стая и погледни:
стените изрисувани и запазени като любим шедьовър на безименен художник. 
Цветята вече не са тъй самотни. 
По ъгълчетата направени виолетови леани, 
В центъра - цяла планина, а зад нея изгрева обсипва със светлина цялата земя. 

Излез навън.
Протегни ръка към небето и

го погледни със широко отворени очи 
Виждаш ли? 
Астрален лик на жена
Очите ѝ - галактики 
Тялото ѝ - от хиляди съзвездия, 
И как в ръцете си държи

четката със вселенско мастило. 

След това се върни...
Остави ми игленика от звездни мечти
на масичката от порцеланът - бял.

Чакай ме на верандата,

на твоето любимо 

люлеещо се кресло, 

носещ в ръката си

любимата книга. 

Чакай ме, 

докато аз се завърна...