28.12.2018 г., 1:14

Спектрална анемона II

529 2 0

 

Дай ми цвета на анемона
Сложи я между жълтите страници
в любимата ми стара книга,  на рафта 
сред всички други мълчаливи такива. 
Ще я позная. 
Влез в онази стая и погледни:
стените изрисувани и запазени като любим шедьовър на безименен художник. 
Цветята вече не са тъй самотни. 
По ъгълчетата направени виолетови леани, 
В центъра - цяла планина, а зад нея изгрева обсипва със светлина цялата земя. 


Излез навън.
Протегни ръка към небето и

го погледни със широко отворени очи 
Виждаш ли? 
Астрален лик на жена
Очите ѝ - галактики 
Тялото ѝ - от хиляди съзвездия, 
И как в ръцете си държи

четката със вселенско мастило. 

 

След това се върни...
Остави ми игленика от звездни мечти
на масичката от порцеланът - бял.

Чакай ме на верандата,

на твоето любимо 

люлеещо се кресло, 

носещ в ръката си

любимата книга. 

Чакай ме, 

докато аз се завърна... 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...