28 dic 2018, 1:14

Спектрална анемона II

531 2 0

 

Дай ми цвета на анемона
Сложи я между жълтите страници
в любимата ми стара книга,  на рафта 
сред всички други мълчаливи такива. 
Ще я позная. 
Влез в онази стая и погледни:
стените изрисувани и запазени като любим шедьовър на безименен художник. 
Цветята вече не са тъй самотни. 
По ъгълчетата направени виолетови леани, 
В центъра - цяла планина, а зад нея изгрева обсипва със светлина цялата земя. 


Излез навън.
Протегни ръка към небето и

го погледни със широко отворени очи 
Виждаш ли? 
Астрален лик на жена
Очите ѝ - галактики 
Тялото ѝ - от хиляди съзвездия, 
И как в ръцете си държи

четката със вселенско мастило. 

 

След това се върни...
Остави ми игленика от звездни мечти
на масичката от порцеланът - бял.

Чакай ме на верандата,

на твоето любимо 

люлеещо се кресло, 

носещ в ръката си

любимата книга. 

Чакай ме, 

докато аз се завърна... 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...