4 июл. 2009 г., 01:37

Спи!

1K 0 1

Нощта прегърна ни и ни забрави.
Приютила ни в постелята си звездна.
Седя до теб и бдя над твоя сън,
Спи, мило! Не се буди! Спи!

Дишаш тихо до мен,
с ръка докосвам твоето лице...
за последно... последен ще е този ден.
Изстина и посърна всичко в мен...

Не се буди! Спи!
Сънувай ме и в съня ме прегърни,
докосвай ме и с целувките си ме покривай,
бленувай ме и нежно ме люби...

Спи, мило!
Ако можех времето да спра -
до тебе да остана, за да те пазя и в съня.
И миговете свидни да открадна,
заключила ги бих във вечността...

Не се буди! Спи!
Целувка сетна ще ти подаря,
с поглед мил ще те погаля,
с дъха си топъл ще те сгрея...
/а искала бих с тебе да се слея.../

А времето лети - не спи,
последни мигове то отброява...
Напират в мен издайни сълзи
и моля се мигът да продължи!

Но ти спи, не се буди!
Сънувай ме и в съня ме заключи,
за да съм с тебе там, защото тук... ме няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът ти е излят и затрогващ, но е твърде загадъчен, като послание!Всъщност ти най-добре си знаеш каква е причината за написването на този стих,способен да разплаче, но ако можеш, остани!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...