Нощта прегърна ни и ни забрави.
Приютила ни в постелята си звездна.
Седя до теб и бдя над твоя сън,
Спи, мило! Не се буди! Спи!

Дишаш тихо до мен,
с ръка докосвам твоето лице...
за последно... последен ще е този ден.
Изстина и посърна всичко в мен...

Не се буди! Спи!
Сънувай ме и в съня ме прегърни,
докосвай ме и с целувките си ме покривай,
бленувай ме и нежно ме люби...

Спи, мило!
Ако можех времето да спра -
до тебе да остана, за да те пазя и в съня.
И миговете свидни да открадна,
заключила ги бих във вечността...

Не се буди! Спи!
Целувка сетна ще ти подаря,
с поглед мил ще те погаля,
с дъха си топъл ще те сгрея...
/а искала бих с тебе да се слея.../

А времето лети - не спи,
последни мигове то отброява...
Напират в мен издайни сълзи
и моля се мигът да продължи!

Но ти спи, не се буди!
Сънувай ме и в съня ме заключи,
за да съм с тебе там, защото тук... ме няма...