9 сент. 2014 г., 07:08  

Спирам вече от днес да работя

503 0 6

Спирам вече от днес да работя
и на пенсия влизам във власт!
Стига толкоз превзети голготи
да изкачвам тук час подир час.

Но ще мога ли, как без заплата
двата края да свързвам у нас?
Без кафето, обяда, двукратно
да разкарвам колата до Влас

към морето, до вилата в празник?
Поетичните сбирки – и тях
да зачитам и вечер по заник
да се срещам с приятели, как?

О, без всичко това аз ще мога
(както каза Валери Петров).
Ще утихват и страсти, тревоги
бавно, чак до последния зов.

Ще оставя за тебе, любима,
само погледа, все още син,
да ни топли през идната зима
и до днес, както сторвах. Амин.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Хубаво! Дай Боже всекиму!
  • Благодаря ти, Краси, за мен е чест!
    Ваня, аз от 14 години съм в тези редици, но не съм почувствал истинската свобода!
    Ена, никакво предаване! За това не съм и помислял!
    Анна, топлината идва от вътре. Тя ни е присъща, особено на поетичното войнство!
  • Обичам стиховете ти, Рудин!
    Знам, че за всичко изброено ще имаш време и ще намираш начин, живот и здраве!
  • Добре дошъл в бодрите пенсионерки редици, Иване!Е,може да понамалеят финикийските знаци, но пък ще имаш предостатачно време за всичко и всички, които обичаш!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...