9.09.2014 г., 7:08  

Спирам вече от днес да работя

502 0 6

Спирам вече от днес да работя
и на пенсия влизам във власт!
Стига толкоз превзети голготи
да изкачвам тук час подир час.

Но ще мога ли, как без заплата
двата края да свързвам у нас?
Без кафето, обяда, двукратно
да разкарвам колата до Влас

към морето, до вилата в празник?
Поетичните сбирки – и тях
да зачитам и вечер по заник
да се срещам с приятели, как?

О, без всичко това аз ще мога
(както каза Валери Петров).
Ще утихват и страсти, тревоги
бавно, чак до последния зов.

Ще оставя за тебе, любима,
само погледа, все още син,
да ни топли през идната зима
и до днес, както сторвах. Амин.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Хубаво! Дай Боже всекиму!
  • Благодаря ти, Краси, за мен е чест!
    Ваня, аз от 14 години съм в тези редици, но не съм почувствал истинската свобода!
    Ена, никакво предаване! За това не съм и помислял!
    Анна, топлината идва от вътре. Тя ни е присъща, особено на поетичното войнство!
  • Обичам стиховете ти, Рудин!
    Знам, че за всичко изброено ще имаш време и ще намираш начин, живот и здраве!
  • Добре дошъл в бодрите пенсионерки редици, Иване!Е,може да понамалеят финикийските знаци, но пък ще имаш предостатачно време за всичко и всички, които обичаш!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...