Спирам вече от днес да работя
и на пенсия влизам във власт!
Стига толкоз превзети голготи
да изкачвам тук час подир час.
Но ще мога ли, как без заплата
двата края да свързвам у нас?
Без кафето, обяда, двукратно
да разкарвам колата до Влас
към морето, до вилата в празник?
Поетичните сбирки – и тях
да зачитам и вечер по заник
да се срещам с приятели, как?
О, без всичко това аз ще мога
(както каза Валери Петров).
Ще утихват и страсти, тревоги
бавно, чак до последния зов.
Ще оставя за тебе, любима,
само погледа, все още син,
да ни топли през идната зима
и до днес, както сторвах. Амин.
© Иван Христов Всички права запазени