Sep 9, 2014, 7:08 AM  

Спирам вече от днес да работя 

  Poetry » Other
366 0 6

Спирам вече от днес да работя
и на пенсия влизам във власт!
Стига толкоз превзети голготи
да изкачвам тук час подир час.

Но ще мога ли, как без заплата
двата края да свързвам у нас?
Без кафето, обяда, двукратно
да разкарвам колата до Влас

към морето, до вилата в празник?
Поетичните сбирки – и тях
да зачитам и вечер по заник
да се срещам с приятели, как?

О, без всичко това аз ще мога
(както каза Валери Петров).
Ще утихват и страсти, тревоги
бавно, чак до последния зов.

Ще оставя за тебе, любима,
само погледа, все още син,
да ни топли през идната зима
и до днес, както сторвах. Амин.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • Хубаво! Дай Боже всекиму!
  • Благодаря ти, Краси, за мен е чест!
    Ваня, аз от 14 години съм в тези редици, но не съм почувствал истинската свобода!
    Ена, никакво предаване! За това не съм и помислял!
    Анна, топлината идва от вътре. Тя ни е присъща, особено на поетичното войнство!
  • Обичам стиховете ти, Рудин!
    Знам, че за всичко изброено ще имаш време и ще намираш начин, живот и здраве!
  • Добре дошъл в бодрите пенсионерки редици, Иване!Е,може да понамалеят финикийските знаци, но пък ще имаш предостатачно време за всичко и всички, които обичаш!
  • Много хубав стих, Иване!
    И не се предавай, макар че не се знае дали предаването не е победа
    Поздравления!!!
Random works
: ??:??