Ах ти душа моя струна чувствителна,

защо сърце ме тикаш все тъй натам.

В купето съседно седнала стеснително,

красива е, а какво да правя не знам.

Седнала е в купето с глава приведена,

с красива златна сребриста пусната коса.

В очите и искрици блясват дори наведена,

но какво, какво очакваш аз да направя сега.

Ах ти душа моя струна чувствителна,

казваш ми трябва да я заговориш на мига.

Не знаеш ли колко съм притеснителен,

треперя аз цял, езика си глътнал съм сега.

Но крадешком някак и аз я поглеждам,

сам не зная защо правя го правя това.

Погледа и срещам скришом под вежди,

краката ми подкосиха се, леле ами сега.

Но трябва нещо да измисля и то на мига,

с трепет приближавам стройната и снага.

Извинете да Ви питам аз нещо спешно сега,

ще слизам, но гарата забравих с тез имена.

Забравих на спирката името дълго и сложно,

помогнете ми моля, ако за Вас е възможно.

Мястото и описвам горе долу прилично,

разбрахте ли ме не зная, да обясня ли различно.

А тя през усмивка отговаря ми с топъл глас,

да мястото зная прекрасно ще сляза там и аз.

А  тренът забавя ход, ето тук е дали сте готов

ще слизаме вече тука е нашата спирка любов.