Jul 26, 2022, 1:01 PM

Спирка любов

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Ах ти душа моя струна чувствителна,

защо сърце ме тикаш все тъй натам.

В купето съседно седнала стеснително,

красива е, а какво да правя не знам.

 

Седнала е в купето с глава приведена,

с красива златна сребриста пусната коса.

В очите и искрици блясват дори наведена,

но какво, какво очакваш аз да направя сега.

 

Ах ти душа моя струна чувствителна,

казваш ми трябва да я заговориш на мига.

Не знаеш ли колко съм притеснителен,

треперя аз цял, езика си глътнал съм сега.

 

Но крадешком някак и аз я поглеждам,

сам не зная защо правя го правя това.

Погледа и срещам скришом под вежди,

краката ми подкосиха се, леле ами сега.

 

Но трябва нещо да измисля и то на мига,

с трепет приближавам стройната и снага.

Извинете да Ви питам аз нещо спешно сега,

ще слизам, но гарата забравих с тез имена.

 

Забравих на спирката името дълго и сложно,

помогнете ми моля, ако за Вас е възможно.

Мястото и описвам горе долу прилично,

разбрахте ли ме не зная, да обясня ли различно.

 

А тя през усмивка отговаря ми с топъл глас,

да мястото зная прекрасно ще сляза там и аз.

А  тренът забавя ход, ето тук е дали сте готов

ще слизаме вече тука е нашата спирка любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...