31 авг. 2007 г., 21:54

Спирка последна

838 0 1

Пътувах дълго, спирах, слизах
и скривах се на сухо под навеса.
И беше топло и си мислех,
че съм намерила подслона вечен.
И бях щастлива, бях във песен.
Обаче идваше момент във който,
прокапваше навеса.
И едри капки серен дъжд
Прояждаха плътта нещастна
И пак се качвах в автобуса
И пак пътувах със надежда ,
че зад завоя спирката ме чака
и ще е сухо, топло и.. завинаги.
Та.. слязох заслепена и щастлива,
а той навеса бил със плесен
и мокра гнила и изгубена
качих се пак, но без надежди
и се загледах през стъклото без посока
и изведнъж. Невзрачна спирка
с надписа „Последна”
... и беше истинска.
12.12.2005.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кольо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...