Пътувах дълго, спирах, слизах
и скривах се на сухо под навеса.
И беше топло и си мислех,
че съм намерила подслона вечен.
И бях щастлива, бях във песен.
Обаче идваше момент във който,
прокапваше навеса.
И едри капки серен дъжд
Прояждаха плътта нещастна
И пак се качвах в автобуса
И пак пътувах със надежда ,
че зад завоя спирката ме чака ...