27 окт. 2010 г., 20:10

Спирка с името Съдба

865 0 1

Пребродих много и различни улици,

прелитах на безброй места

и в ден, в който не очаквах,

се озовах на спирка с името Съдба.

 

За нея ще ти кажа,

тя препречи моя път,

ти беше тоя, дето чакаше на нея,

ти беше този, дето преобърна ми света.

 

Повярвах, че ще бъдем заедно

и бяхме, ала само тялом -

душите ни останаха самотници,

защото никога не се събраха в нещо цяло.

 

И ето, много време мина,

а ти остана глух за моите молби,

сега, когато сме застанали на два различни прага,

по пътя си ще тръгнеш нов, без моите очи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енигма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истинно!Силни и красиви думи! Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...