27 окт. 2010 г., 20:10

Спирка с името Съдба

862 0 1

Пребродих много и различни улици,

прелитах на безброй места

и в ден, в който не очаквах,

се озовах на спирка с името Съдба.

 

За нея ще ти кажа,

тя препречи моя път,

ти беше тоя, дето чакаше на нея,

ти беше този, дето преобърна ми света.

 

Повярвах, че ще бъдем заедно

и бяхме, ала само тялом -

душите ни останаха самотници,

защото никога не се събраха в нещо цяло.

 

И ето, много време мина,

а ти остана глух за моите молби,

сега, когато сме застанали на два различни прага,

по пътя си ще тръгнеш нов, без моите очи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енигма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истинно!Силни и красиви думи! Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...