Oct 27, 2010, 8:10 PM

Спирка с името Съдба

  Poetry » Love
861 0 1

Пребродих много и различни улици,

прелитах на безброй места

и в ден, в който не очаквах,

се озовах на спирка с името Съдба.

 

За нея ще ти кажа,

тя препречи моя път,

ти беше тоя, дето чакаше на нея,

ти беше този, дето преобърна ми света.

 

Повярвах, че ще бъдем заедно

и бяхме, ала само тялом -

душите ни останаха самотници,

защото никога не се събраха в нещо цяло.

 

И ето, много време мина,

а ти остана глух за моите молби,

сега, когато сме застанали на два различни прага,

по пътя си ще тръгнеш нов, без моите очи.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енигма All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истинно!Силни и красиви думи! Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...