Oct 27, 2010, 8:10 PM

Спирка с името Съдба

  Poetry » Love
860 0 1

Пребродих много и различни улици,

прелитах на безброй места

и в ден, в който не очаквах,

се озовах на спирка с името Съдба.

 

За нея ще ти кажа,

тя препречи моя път,

ти беше тоя, дето чакаше на нея,

ти беше този, дето преобърна ми света.

 

Повярвах, че ще бъдем заедно

и бяхме, ала само тялом -

душите ни останаха самотници,

защото никога не се събраха в нещо цяло.

 

И ето, много време мина,

а ти остана глух за моите молби,

сега, когато сме застанали на два различни прага,

по пътя си ще тръгнеш нов, без моите очи.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енигма All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истинно!Силни и красиви думи! Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...