27.10.2010 г., 20:10

Спирка с името Съдба

859 0 1

Пребродих много и различни улици,

прелитах на безброй места

и в ден, в който не очаквах,

се озовах на спирка с името Съдба.

 

За нея ще ти кажа,

тя препречи моя път,

ти беше тоя, дето чакаше на нея,

ти беше този, дето преобърна ми света.

 

Повярвах, че ще бъдем заедно

и бяхме, ала само тялом -

душите ни останаха самотници,

защото никога не се събраха в нещо цяло.

 

И ето, много време мина,

а ти остана глух за моите молби,

сега, когато сме застанали на два различни прага,

по пътя си ще тръгнеш нов, без моите очи.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енигма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истинно!Силни и красиви думи! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...