Споделена душа
Задъхват ме от бързане редовете,
готови да почувстват с мен,
като живи приятели верни,
моята радост и мъка във всеки мой ред.
Химикала "пуска" мастило,
наклепа се целият лист.
А аз душата си дерзая да изливам,
да оставя в междуредията обич и стихия.
Ръката ми започна да трепери,
предчувствала заветен миг.
Щом сърцето иска да излее душата,
и между петната човек ще разбере обичта
(споделена на нацапания лист).
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Данкова Все права защищены
