13 июл. 2014 г., 09:52

Споделена душа 

  Поэзия » Другая
1357 0 12

Задъхват ме от бързане редовете,

готови да почувстват с мен,

като живи приятели верни,

моята радост и мъка във всеки мой ред.

 

Химикала "пуска" мастило,

наклепа се целият лист.

А аз душата си дерзая да изливам,

да оставя в междуредията обич и стихия.

 

Ръката ми започна да трепери,

предчувствала заветен миг.

Щом сърцето иска да излее душата,

и между петната човек ще разбере обичта

(споделена на нацапания лист).

 

 

© Галина Данкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??