Задъхват ме от бързане редовете,
готови да почувстват с мен,
като живи приятели верни,
моята радост и мъка във всеки мой ред.
Химикала "пуска" мастило,
наклепа се целият лист.
А аз душата си дерзая да изливам,
да оставя в междуредията обич и стихия.
Ръката ми започна да трепери,
предчувствала заветен миг.
Щом сърцето иска да излее душата,
и между петната човек ще разбере обичта
(споделена на нацапания лист).
© Галина Данкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
