Прегръдка нежна на брега,
очите впити в синевата
и гали пристана върха,
прокарал вени през скалата.
Красиво утро, въздух чист,
вълна докоснала нозете,
във мислите политнал лист
и чайка вдигнала крилете.
Въздишка тиха на момче,
треперещо от хлад момиче,
Със обич тупкащо сърце
и трепет на наивно птиче.
Поредна приказна вълна,
люлееща съдба младежка,
красиво светеща луна,
наивност ... споделена грешка...
© Наташа Басарова Все права защищены