бармах (Леонид Стоянов)
103 724
28 февр. 2008 г., 18:11

Споделени тайни... 

  Поэзия
594 0 10

Потапяш думите небрежно във мастилото.

Рушиш във себе си стените на амнезията.

Успял си да простиш и непростимото.

Под вещата диктовка на поезията.

 

С ореол от тайни, в мозъка ти впити,

и мисли задни, сякаш татуирани.

До невъзможност тъпкани - да бъдат скрити,

от страх да не изскочат провокирани.

 

Помилван днеска от духа на времето.

За грешки стари, от виновност непотърсени.

В пръстта заровено един път семето,

пуска корени здрави, непрекършени. 

 

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??