бармах (Леонид Стоянов)
103 724
28.02.2008 г., 18:11 ч.

Споделени тайни... 

  Поезия
595 0 10

Потапяш думите небрежно във мастилото.

Рушиш във себе си стените на амнезията.

Успял си да простиш и непростимото.

Под вещата диктовка на поезията.

 

С ореол от тайни, в мозъка ти впити,

и мисли задни, сякаш татуирани.

До невъзможност тъпкани - да бъдат скрити,

от страх да не изскочат провокирани.

 

Помилван днеска от духа на времето.

За грешки стари, от виновност непотърсени.

В пръстта заровено един път семето,

пуска корени здрави, непрекършени. 

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??