Споделени тайни...
Потапяш думите небрежно във мастилото.
Рушиш във себе си стените на амнезията.
Успял си да простиш и непростимото.
Под вещата диктовка на поезията.
С ореол от тайни, в мозъка ти впити,
и мисли задни, сякаш татуирани.
До невъзможност тъпкани - да бъдат скрити,
от страх да не изскочат провокирани.
Помилван днеска от духа на времето.
За грешки стари, от виновност непотърсени.
В пръстта заровено един път семето,
пуска корени здрави, непрекършени.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
