24 февр. 2015 г., 07:45

Споделено

591 0 0

Споделено

\ 21.02.2015 \


Зареждам се с адреналин 

от някаква си възмутеност.

Самочувствието стига до предел.

Силна съм, но и наранима -

противоречив раздел.

 

Ужасно бреме - мисълта във нощите не дреме,

не заспива, започва да твори.

 

Терапията със стиха е ценна.

Удобно е- таланта го използвам за релакс.

Преди години ставах,композирах,

сега - поет ме води,

започна плахо, постепенно го развивам.

 

На сутринта ме питат:

"Защо си толкоз сънена?"

- Будувам, изливам всичко що е насъбрано -

опитвам се във стих да претворя.

"Нали си легна рано?"

- Е... горя, летя, рева... не спя!

 

Може би таланта трябва да сменя?!

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...