24.02.2015 г., 7:45

Споделено

587 0 0

Споделено

\ 21.02.2015 \


Зареждам се с адреналин 

от някаква си възмутеност.

Самочувствието стига до предел.

Силна съм, но и наранима -

противоречив раздел.

 

Ужасно бреме - мисълта във нощите не дреме,

не заспива, започва да твори.

 

Терапията със стиха е ценна.

Удобно е- таланта го използвам за релакс.

Преди години ставах,композирах,

сега - поет ме води,

започна плахо, постепенно го развивам.

 

На сутринта ме питат:

"Защо си толкоз сънена?"

- Будувам, изливам всичко що е насъбрано -

опитвам се във стих да претворя.

"Нали си легна рано?"

- Е... горя, летя, рева... не спя!

 

Може би таланта трябва да сменя?!

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...