19 сент. 2007 г., 11:38

Споделеност 

  Поэзия
688 0 18

(на Мая)



Притискам те тревожно в мислите,

смутено те сънувам през нощта,

във тишина унесена прелиствам те,

говоря ти горещо в радостта.

За да не те забравя. Да не те отмие времето

от пясъчния бряг на моя ден.

И дом ти вдигам вътре в мене -

прибирай се понякога, когато е студено

и скреж проскърцва във очите ти,

когато потреперват раменете

и падат вледенени птиците

от твоето небе,

когато от дъжда във теб се замъглява,

а радостта се чупи в шепи,

когато въздухът горчи и задушава

и самота тупти в сърцето ти.

Прибирай се,

когато ти омръзне от шума

и смисълът загърби думите,

когато впие устни тишина

по бялото в ума ти,

когато чувствата пулсират,

а нямаш събеседник,

когато не разбираш,

когато си последна...

прибирай се

и се почувствай споделена.


© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??