(на Мая)
Притискам те тревожно в мислите,
смутено те сънувам през нощта,
във тишина унесена прелиствам те,
говоря ти горещо в радостта.
За да не те забравя. Да не те отмие времето
от пясъчния бряг на моя ден.
И дом ти вдигам вътре в мене -
прибирай се понякога, когато е студено
и скреж проскърцва във очите ти,
когато потреперват раменете
и падат вледенени птиците ...