Споделеност
(на Мая)
Притискам те тревожно в мислите,
смутено те сънувам през нощта,
във тишина унесена прелиствам те,
говоря ти горещо в радостта.
За да не те забравя. Да не те отмие времето
от пясъчния бряг на моя ден.
И дом ти вдигам вътре в мене -
прибирай се понякога, когато е студено
и скреж проскърцва във очите ти,
когато потреперват раменете
и падат вледенени птиците
от твоето небе,
когато от дъжда във теб се замъглява,
а радостта се чупи в шепи,
когато въздухът горчи и задушава
и самота тупти в сърцето ти.
Прибирай се,
когато ти омръзне от шума
и смисълът загърби думите,
когато впие устни тишина
по бялото в ума ти,
когато чувствата пулсират,
а нямаш събеседник,
когато не разбираш,
когато си последна...
прибирай се
и се почувствай споделена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
