18 февр. 2024 г., 06:57

Споделяне

530 0 0

Химикал по листа тича,

и препуска без умора,

истините да изтича,

забелязани на двора.

 

Във душите да надникне,

мислите да сподели,

във сърцата щом проникне,

чувствата да раздели.

 

Няма нищо по-прекрасно,

от взаимната любов,

но да я изкаже гласно,

днес не всеки е готов.

 

За управниците ясно,

за човека пък е срам,

векове държат на тясно,

щом допусне да е сам.

 

Подменят ли интереса,

към образ на метал - фалшив/не жив,

ни науки, ни прогреса,

стигат за да е щастлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рот Кив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...