Химикал по листа тича,
и препуска без умора,
истините да изтича,
забелязани на двора.
Във душите да надникне,
мислите да сподели,
във сърцата щом проникне,
чувствата да раздели.
Няма нищо по-прекрасно,
от взаимната любов,
но да я изкаже гласно,
днес не всеки е готов.
За управниците ясно,
за човека пък е срам,
векове държат на тясно,
щом допусне да е сам.
Подменят ли интереса,
към образ на метал - фалшив/не жив,
ни науки, ни прогреса,
стигат за да е щастлив.
© Рот Кив Всички права запазени