Химикал по листа тича,

и препуска без умора,

истините да изтича,

забелязани на двора.

Във душите да надникне,

мислите да сподели,

във сърцата щом проникне,

чувствата да раздели.

Няма нищо по-прекрасно,

от взаимната любов,

но да я изкаже гласно,

днес не всеки е готов.

За управниците ясно,

за човека пък е срам,

векове държат на тясно,

щом допусне да е сам.

Подменят ли интереса,

към образ на метал - фалшив/не жив,

ни науки, ни прогреса,

стигат за да е щастлив.