20 окт. 2019 г., 08:02

Спокойна съм

1.2K 0 0

СПОКОЙНА СЪМ

 

Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“.

 

Намесих Бога в своите „пошли“ писания.
Но има атеисти, които Бог не търпят.
Не признават Господните страдания.
За тях само с кръв се постига мирът.

 

Обидиха ме, говореха ми с назидание,
както са го правили винаги и преди.
Нямат значение душевните ми писания,
щом не славя с тях определени глави.

 

Вървете напред „герои на новото време“!
Джобовете ви ще са винаги пълни с пари.
Блюдолизци ще ви ласкаят и дремят,
превили се кротко под вашите плещи.

 

Гробовете са един на два за всички.
Ще ви изпратят в изящен, черен ковчег.
Децата ще се сбият за вашите парички.
Какво тук значи някакъв си там поет?

 

Мен вятърът ме мята по пътя на живота,
но не се примирих, не лизах подметки.
В края на дните си съм спокойна, защото
не влязох на никой в гнусните сметки.

 

19 10 2015
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...