20.10.2019 г., 8:02

Спокойна съм

1.2K 0 0

СПОКОЙНА СЪМ

 

Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“.

 

Намесих Бога в своите „пошли“ писания.
Но има атеисти, които Бог не търпят.
Не признават Господните страдания.
За тях само с кръв се постига мирът.

 

Обидиха ме, говореха ми с назидание,
както са го правили винаги и преди.
Нямат значение душевните ми писания,
щом не славя с тях определени глави.

 

Вървете напред „герои на новото време“!
Джобовете ви ще са винаги пълни с пари.
Блюдолизци ще ви ласкаят и дремят,
превили се кротко под вашите плещи.

 

Гробовете са един на два за всички.
Ще ви изпратят в изящен, черен ковчег.
Децата ще се сбият за вашите парички.
Какво тук значи някакъв си там поет?

 

Мен вятърът ме мята по пътя на живота,
но не се примирих, не лизах подметки.
В края на дните си съм спокойна, защото
не влязох на никой в гнусните сметки.

 

19 10 2015
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...