20 oct 2019, 8:02

Спокойна съм

  Poesía
1.2K 0 0

СПОКОЙНА СЪМ

 

Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“.

 

Намесих Бога в своите „пошли“ писания.
Но има атеисти, които Бог не търпят.
Не признават Господните страдания.
За тях само с кръв се постига мирът.

 

Обидиха ме, говореха ми с назидание,
както са го правили винаги и преди.
Нямат значение душевните ми писания,
щом не славя с тях определени глави.

 

Вървете напред „герои на новото време“!
Джобовете ви ще са винаги пълни с пари.
Блюдолизци ще ви ласкаят и дремят,
превили се кротко под вашите плещи.

 

Гробовете са един на два за всички.
Ще ви изпратят в изящен, черен ковчег.
Децата ще се сбият за вашите парички.
Какво тук значи някакъв си там поет?

 

Мен вятърът ме мята по пътя на живота,
но не се примирих, не лизах подметки.
В края на дните си съм спокойна, защото
не влязох на никой в гнусните сметки.

 

19 10 2015
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...