Като пролетен дъжд
Като пъстър листопад
Като весел, пухкав сняг
Като дъх на море
То, спокойствието
като прелента птица
долита и радва
села и полета
чурбаджии и селяни
градове и рекички

Или пък остава
Като ехо на грижи многолики,
на беди с червени жадни очи
с остри бели зъби - бръснач
Де пият от жилите здрави
Наш'та живителна сила
И туй ехо - спокойствието
е прекрасно задето
на тяхната липса е знак

Но също тъй,
както дъждът си отива
както дъхът на море избледнява
Сред смръщени сгради съдбовни
След сивота и съботи морни
Сред градски чада равнодушни;
Също тъй изчезва
На спокойствието
прегръдката нежна
с аромат на детство безгрижно
То - далечен спомен
За пелените бели и меки
Спокойсвие - спомен
Спомен спокоен
с парфюма на мама