8.09.2019 г., 10:24

Спокойствие

1.8K 0 0

Като пролетен дъжд
Като пъстър листопад
Като весел, пухкав сняг
Като дъх на море
То, спокойствието
като прелента птица
долита и радва
села и полета
чурбаджии и селяни
градове и рекички

Или пък остава
Като ехо на грижи многолики,
на беди с червени жадни очи
с остри бели зъби - бръснач
Де пият от жилите здрави
Наш'та живителна сила
И туй ехо - спокойствието
е прекрасно задето
на тяхната липса е знак

Но също тъй,
както дъждът си отива
както дъхът на море избледнява
Сред смръщени сгради съдбовни
След сивота и съботи морни
Сред градски чада равнодушни;
Също тъй изчезва
На спокойствието
прегръдката нежна
с аромат на детство безгрижно
То - далечен спомен
За пелените бели и меки
Спокойсвие - спомен
Спомен спокоен
с парфюма на мама

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дара Ян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...