Помниш ли на дърветата шепота
и песента на потока? Забрави ли?
Колко ни бе леко и весело!
Аромата спомни на онези дъбрави!
Помниш ли пеперудите пъстри
и как летяхме заедно с тях двете?
А като се вдигнем на пръсти,
за малко да пипнем небето...!
Помниш ли омайни поляните
как ухаят на риган и мента?
А когато ожули коляното?
Смях се. Мина ти на момента...
Помниш ли колко бе лесно
да се сдобрим и да се скараме -
скучното ставаше по-интересно.
Можехме все така да я караме...
Помниш ли? Помниш ли колко отдавна
сме били чуруликащи птички?
Сега сме големи, но пак нямаме равни!
Защото сме заедно, мила сестричке!
© Миглена Цветкова Все права защищены