4 июл. 2010 г., 01:41

Спомен

812 0 6

Помниш ли на дърветата шепота

и песента на потока? Забрави ли?

Колко ни бе леко и весело!

Аромата спомни на онези дъбрави!

 

Помниш ли пеперудите пъстри

и как летяхме заедно с тях двете?

А като се вдигнем на пръсти,

за малко да пипнем небето...!

 

Помниш ли омайни поляните

как ухаят на риган и мента?

А когато ожули коляното?

Смях се. Мина ти на момента...

 

Помниш ли колко бе лесно

да се сдобрим и да се скараме -

скучното ставаше по-интересно.

Можехме все така да я караме...

 

Помниш ли? Помниш ли колко отдавна

сме били чуруликащи птички?

Сега сме големи, но пак нямаме равни!

Защото сме заедно, мила сестричке!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...