4.07.2010 г., 1:41 ч.

Спомен 

  Поезия
649 0 6

Помниш ли на дърветата шепота

и песента на потока? Забрави ли?

Колко ни бе леко и весело!

Аромата спомни на онези дъбрави!

 

Помниш ли пеперудите пъстри

и как летяхме заедно с тях двете?

А като се вдигнем на пръсти,

за малко да пипнем небето...!

 

Помниш ли омайни поляните

как ухаят на риган и мента?

А когато ожули коляното?

Смях се. Мина ти на момента...

 

Помниш ли колко бе лесно

да се сдобрим и да се скараме -

скучното ставаше по-интересно.

Можехме все така да я караме...

 

Помниш ли? Помниш ли колко отдавна

сме били чуруликащи птички?

Сега сме големи, но пак нямаме равни!

Защото сме заедно, мила сестричке!

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??