30 авг. 2014 г., 16:44

Спомен

Поэзия

1.1K 1 2

Когато се счупи пясъчния часовник
и последната песъчинка изтече,
не забравяй, че сам се поряза
и счупи своето сърце.

Няма да забравиш, знам,
как кръвта по пясъка течеше,
с кървави ръце облян,
към своя гроб вървеше.
Ти помниш, аз знам,
как времето течеше.
И отново сам, и отново там -
пясъкът към теб летеше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

adaruna (Съби Седник)

Леко плашещо, но наистина ми хареса... Трябва да даваш повече свобода на мислите си!

2015-11-01T23:19:51+02:00
Burns

Силно! Харесва ми символизма с пясъчния часовник: стъкло, пясък, кръв - тленните неща... срещу времето. Вадя ги от контекста на сюжета който си вплела, за да подчертая, че емоцията не единствено запомнящо се нещо от стиха ти.
Поздрав!

2015-09-25T15:12:03+03:00