Akasha (Яна Къркова)
2 3
30 авг. 2014 г., 16:44

Спомен 

  Поэзия
835 1 2

Когато се счупи пясъчния часовник
и последната песъчинка изтече,
не забравяй, че сам се поряза
и счупи своето сърце.

Няма да забравиш, знам,
как кръвта по пясъка течеше,
с кървави ръце облян,
към своя гроб вървеше.
Ти помниш, аз знам, 
как времето течеше.
И отново сам, и отново там -
пясъкът към теб летеше.

© Яна Къркова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Леко плашещо, но наистина ми хареса... Трябва да даваш повече свобода на мислите си!
  • Силно! Харесва ми символизма с пясъчния часовник: стъкло, пясък, кръв - тленните неща... срещу времето. Вадя ги от контекста на сюжета който си вплела, за да подчертая, че емоцията не единствено запомнящо се нещо от стиха ти.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??