30.08.2014 г., 16:44 ч.

Спомен 

  Поезия
885 1 2
Когато се счупи пясъчния часовник
и последната песъчинка изтече,
не забравяй, че сам се поряза
и счупи своето сърце.
Няма да забравиш, знам,
как кръвта по пясъка течеше,
с кървави ръце облян,
към своя гроб вървеше.
Ти помниш, аз знам,
как времето течеше.
И отново сам, и отново там -
пясъкът към теб летеше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Къркова Всички права запазени

Предложения
: ??:??