29 апр. 2010 г., 14:57

Спомен

726 0 1


Спомен – буболече.

В мислите пълзи ми.

Лицето ти – далече.

Но в душата рими.

Сърцето окрилено.

От твоите лъчи.

Лицето озарено.

Говори със очи.

На перона пак съм днес.

Задъхана, нетърпелива.

Ела, от влака слез.

С целувка дай ми сила.

С ръце обвий ме.

Както бе преди.

Нощта завий ме.

И до мен бъди.

Спомен – буболече.

В мислите пълзи ми.

Лицето ти – далече.

Но в душата рими.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Спомен – буболече.

    В мислите пълзи ми.

    Лицето ти – далече.

    Но в душата рими.

    Много ми хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...