29 апр. 2010 г., 14:57

Спомен

719 0 1


Спомен – буболече.

В мислите пълзи ми.

Лицето ти – далече.

Но в душата рими.

Сърцето окрилено.

От твоите лъчи.

Лицето озарено.

Говори със очи.

На перона пак съм днес.

Задъхана, нетърпелива.

Ела, от влака слез.

С целувка дай ми сила.

С ръце обвий ме.

Както бе преди.

Нощта завий ме.

И до мен бъди.

Спомен – буболече.

В мислите пълзи ми.

Лицето ти – далече.

Но в душата рими.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Спомен – буболече.

    В мислите пълзи ми.

    Лицето ти – далече.

    Но в душата рими.

    Много ми хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...