29.04.2010 г., 14:57

Спомен

718 0 1


Спомен – буболече.

В мислите пълзи ми.

Лицето ти – далече.

Но в душата рими.

Сърцето окрилено.

От твоите лъчи.

Лицето озарено.

Говори със очи.

На перона пак съм днес.

Задъхана, нетърпелива.

Ела, от влака слез.

С целувка дай ми сила.

С ръце обвий ме.

Както бе преди.

Нощта завий ме.

И до мен бъди.

Спомен – буболече.

В мислите пълзи ми.

Лицето ти – далече.

Но в душата рими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Спомен – буболече.

    В мислите пълзи ми.

    Лицето ти – далече.

    Но в душата рими.

    Много ми хареса! Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...