Спомен – буболече.
В мислите пълзи ми.
Лицето ти – далече.
Но в душата рими.
Сърцето окрилено.
От твоите лъчи.
Лицето озарено.
Говори със очи.
На перона пак съм днес.
Задъхана, нетърпелива.
Ела, от влака слез.
С целувка дай ми сила.
С ръце обвий ме.
Както бе преди.
Нощта завий ме.
И до мен бъди.
Спомен – буболече.
В мислите пълзи ми.
Лицето ти – далече.
Но в душата рими.
© Зорница Станчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
