Спомен – буболече.
В мислите пълзи ми.
Лицето ти – далече.
Но в душата рими.
Сърцето окрилено.
От твоите лъчи.
Лицето озарено.
Говори със очи.
На перона пак съм днес.
Задъхана, нетърпелива.
Ела, от влака слез.
С целувка дай ми сила.
С ръце обвий ме.
Както бе преди.
Нощта завий ме.
И до мен бъди.
Спомен – буболече.
В мислите пълзи ми.
Лицето ти – далече.
Но в душата рими.
© Зорница Станчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
