29 abr 2010, 14:57

Спомен

720 0 1


Спомен – буболече.

В мислите пълзи ми.

Лицето ти – далече.

Но в душата рими.

Сърцето окрилено.

От твоите лъчи.

Лицето озарено.

Говори със очи.

На перона пак съм днес.

Задъхана, нетърпелива.

Ела, от влака слез.

С целувка дай ми сила.

С ръце обвий ме.

Както бе преди.

Нощта завий ме.

И до мен бъди.

Спомен – буболече.

В мислите пълзи ми.

Лицето ти – далече.

Но в душата рими.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Спомен – буболече.

    В мислите пълзи ми.

    Лицето ти – далече.

    Но в душата рими.

    Много ми хареса! Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...