7 мар. 2008 г., 20:11

Спомен

753 0 0
СПОМЕН

Запазих в сърцето си спомен
за вихър, за буря, за дъжд
за думи, неказани, нечути,
за ласки, недадени, невзети.

Позволи да дойде обичта,
не я заключвай с твоята забрана.
Макар тайна, моята мечта
за обич е така желана.

Позволи да знам, че теб те има
и тайно да те мисля и зова,
и да си спомням пак оная зима,
която ненадейно ни събра.

Тогава мъничко ми беше нужно:
до теб да съм, за тебе да мечтая,
а знаех, че сме още чужди
и чужди ще останем до края.

Така заключих в сърцето
и думи, и порив, и блян,
и само те гледах, докато
изчезнеш във зимния ден.

На думи и на клетви аз не вярвам,
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва -
в сърцето обичта ми да гори.                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...