7 мар. 2008 г., 20:11

Спомен

758 0 0
СПОМЕН

Запазих в сърцето си спомен
за вихър, за буря, за дъжд
за думи, неказани, нечути,
за ласки, недадени, невзети.

Позволи да дойде обичта,
не я заключвай с твоята забрана.
Макар тайна, моята мечта
за обич е така желана.

Позволи да знам, че теб те има
и тайно да те мисля и зова,
и да си спомням пак оная зима,
която ненадейно ни събра.

Тогава мъничко ми беше нужно:
до теб да съм, за тебе да мечтая,
а знаех, че сме още чужди
и чужди ще останем до края.

Така заключих в сърцето
и думи, и порив, и блян,
и само те гледах, докато
изчезнеш във зимния ден.

На думи и на клетви аз не вярвам,
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва -
в сърцето обичта ми да гори.                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...