Mar 7, 2008, 8:11 PM

Спомен

  Poetry » Love
754 0 0
СПОМЕН

Запазих в сърцето си спомен
за вихър, за буря, за дъжд
за думи, неказани, нечути,
за ласки, недадени, невзети.

Позволи да дойде обичта,
не я заключвай с твоята забрана.
Макар тайна, моята мечта
за обич е така желана.

Позволи да знам, че теб те има
и тайно да те мисля и зова,
и да си спомням пак оная зима,
която ненадейно ни събра.

Тогава мъничко ми беше нужно:
до теб да съм, за тебе да мечтая,
а знаех, че сме още чужди
и чужди ще останем до края.

Така заключих в сърцето
и думи, и порив, и блян,
и само те гледах, докато
изчезнеш във зимния ден.

На думи и на клетви аз не вярвам,
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва -
в сърцето обичта ми да гори.                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Т All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...