Спомен

22 мар. 2009 г., 19:14

Поэзия

868 0 2

Да усетиш ледена студенина

след толкова дарена топлина.

Да гледаш мрак в очите,

някога мечтаещи за дните,

когато в свят без измами

ще бъдем откровено сами.

Да бъдеш винаги искрен,

но от лъжи уморен.

Гледаш, но не виждаш очите,

прикриващи винаги сълзите,

горящи в светъл пламък,

чувствайки твърдост от камък.

Сърцето ти къде се намира,

да не се прикрива,

дали то реално усеща,

че причинява болка насреща.

buntarkata (Изгрев)

2009-03-22T20:00:02+02:00

Няма нищо по-хубаво от това са си създаваме спомени. Някой беше казал: Живей живота си така, че да те е срам да разказваш, но да се усмихваш, когато си спомняш." Усмивки, Алекс и честита пролет!
stefitopz (Стефка Георгиева )

2009-03-22T19:50:36+02:00

Спомени, спомени...
Хареса ми, поздрав!