Спомен
Да усетиш ледена студенина
след толкова дарена топлина.
Да гледаш мрак в очите,
някога мечтаещи за дните,
когато в свят без измами
ще бъдем откровено сами.
Да бъдеш винаги искрен,
но от лъжи уморен.
Гледаш, но не виждаш очите,
прикриващи винаги сълзите,
горящи в светъл пламък,
чувствайки твърдост от камък.
Сърцето ти къде се намира,
да не се прикрива,
дали то реално усеща,
че причинява болка насреща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Николова Все права защищены
